За книгата: година / През 1958 г. в Буенос Айрес, за сметка на неизвестен в литературния свят автор, историческият роман "Етикет" е издадена в хиляда екземпляра Великият хан“, която разказва за жестоките междуособици на руските князе по време на татаро-монголското иго, жертва на които е младият княз Василий Карачевски. Малцина от читателите, предимно сънародници, обаче можеха да си спомнят, че Каратеев вече се е изявявал като есеист и е публикувал документални книги за съдбата на руските емигранти на Балканите и в Южна Америка. Аржентина (забележете, както и целият субконтинент) се смяташе, и вероятно не без основание, за вид културна провинция на руската диаспора. Въпреки че в резултат на Втората световна война, поне извън вълната на многократна емиграция - от Китай и Балканите (с техните центрове в Харбин и Белград) - разлята широко, от Австралия до Южна Америка, руският Париж все още остава литературен столици (макар и забележимо отслабен) и руския Ню Йорк (до голяма степен подсилен за негова сметка). Ето защо беше изненадващо, че романът на М. Каратеев се появи в далечния Буенос Айрес, което предизвика ентусиазирани реакции от страна на критици и читатели в онези руски диаспори, където би могъл да попадне предвид скромния тираж...